ПРОКА̀ШЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); прока̀шля се, -иш се, мин. св. -их се и -ях се, св., непрех. Прокашлям се. Старият се прокашлюва изпод сайванта и кога се подаде със сламки по главата, то съмнало. Ст. Даскалова, СД, 202. Димитров се изправя накрая, за да каже няколко напътствени думи. Преди да заговори, той се прокашлюва по старчески. Ем. Манов, ДСР, 456. Той се прокашлюваше сегиз-тогиз, попоглеждаше как се разправят майка и син. К. Григоров, ТГ, 40. Ако той види някоя хубавичка женица или някое гиздавичко момиченце, то са прокашлюва. Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 49.